top
logo

Halal


Начало Вероучение
.
Вероучение

 

ВЯРА В АХЪРЕТ

/ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ/

 

Светът в който живеем е временен. Според нашата, Ислямската религия, човек има два живота: единия е живота, който живеем сега, земния живот, а другият е животът ни след смъртта – Ахърет /Отвъдния живот/.

Вярата в Ахърет е вяра в това, че след смъртта настъпва един нов живот – в Отвъдния свят. Тази вяра е една от наи-важните в Ислямската религия. Всички пейгамбери изпратени от Аллах на земята сред хората преди Мохаммед /с. а. в./, също проповядвали вярата в Ахърет, но Свещения Коран ясно и точно определи вярата в Ахърет като една от основите на Исляма.

Според Свещения Коран, човешкият живот в настоящия свят не приключва с неговата смърт, а е врата към един по-нов и възвишен живот в Отвъдния свят. Човек трябва да вярва в това, че ще дойде ден и редът, който се е установил в света ще изчезне в деня, когато ангел /мелек/ Исрафил ще изсвири със своя рог „Сур” един път – ще настъпи „Къямет” и всичко живо ще умре. След това Исрафил ще изсвири за втори път със „Сур” и всички мъртви ще се съживят.

 

Гробен живот

Той настъпва с смъртта на човек и продължава до неговото повторно съживяване.

Гробния живот е една граница между настоящия свят и Отвъдния свят /Ахърет//.

Както и да си отиде от този свят човек- дали ще бъде погребан в земята, дали ще бъде изгорен или ще изчезне в морските дълбини-то той непременно ще премине през гробния живот, и ще бъде съживен в Съдния ден /Къямет/. Когато човек бъде положен в гроба при него ще пристигнат двойка ангели /мелек/ и ще го питат: кой е твоят Бог, коя е твоята религия…? И според отговора дали е праведен или не, ще му бъде посочен Дженнет /Рая/ или Джехеннем /Ада/.

 

Къямет /Съдния ден/

Това е денят, в който светът и всичко изградено с труда на хората ще бъде разрушено. Те ще умрат, а след това ще бъдат съживени и ще се отправят към Махшер.

Кога ще настъпи този ден знае единствено Всевишният Аллах. Той само ни е посочил някои признаци за приближаване на Къямет.

 

Кои са белезите, подсказващи, настъпването на „Къямет”?

1. Слънцето ще изгрее от Запад.

2. На земята ще се появи Мехди.

3. Ще се появи Даббет-юл-Арз /непознато животно/.

4. Иса /а. с./ ще слезе от небето на земята.

5. На земята ще се появи Йеджудж и Меджудж /племе от ниска раса/.

6. Три страни ще пропаднат в земята: едната от запад, другата от изток, а третата от Арабския полуостров.

7. Кябетуллах ще се срути.

8. Ще бъде заличен Свещеният Коран от сърцата на вярващите и от страниците на мусхафите.

9. Всички хора ще станат неверници.

 

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА „АХЪРЕТ”

 

1. Махшер – местност, където ще се съберат всички през Съдния ден и ще дадат сметка за своите деяния в настоящия свят,

2. Мизан – мерило за греховете и благодеянията,

3. Сърат – мост, по който ще преминат всички хора на път за Дженнет /Рая/,

Сърат /мостът/ е построен над Джехеннем /Ада/. Той е тънък като косъм и остър като сабя. По сърат ще могат да преминат само праведните мюсюлмани,

4. Хавз – езеро, водата на което е по-сладка от мед, по-бяла от сняг, по-ароматна от миск благовонно масло от Мека/, от която ще могат да пият само праведните мюсюлмани,

5. Шефаат – подкрепата /застъпничеството/, която ще получат мюсюлманите от Мохаммед /с. а. в./ пред Аллаху Теаля в Съдния ден.

6. Дженнет – вечният Рай, където ще отидат всички праведни, честни и вярващи хора. Те ще останат вечно там и ще бъдат дарени от Всевишният Аллах с всички блага, от които имат нужда,

7. Джехеннем – вечният Ад, предназначен за неверниците. Грешните мюсюлмани ще останат в Ада докато изкупят вината си за сторените грехове.

8. Амел дефтер – писания, които се дават на всички хора когато в Съдния ден се съберат в местността Махшер. В тях са отразени деянията им в настоящия свят.

9. Ливаюл хамд – знамето под което ще се събират праведните в местността Махшер.

10. Хесап – отговорността, която ще бъде потърсена от грешниците в Къямет /Съдния ден/.

11. Рюйетуллх - /виждане на Аллах/. За праведните, които ще отидат в Дженнет /Рая/ най-голямо благоволение ще бъде да видят Аллах.

 


 

 

ЕДИЛЛЕИ ШЕРИЙЙЕ

/РЕЛИГИОЗНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА/

Доказателствата, които посочват принципите, основите и нормите на Ислямската религия се наричат „Едиллеи шериййе”. Те са четири:

1. Книгата – това е свещеното слово на Великият Аллах – Коран-ъ-Азимушшан.

2. Сюннет – това са словата и действията на нашия Пейгамбер Мохаммед Мустафа /с. а. в./, както и нещата, които е позволил Той.

3. Иджма-и Юммет – това са еднаквите възгледи и тълкувания на ислямските учени по дадени религиозни въпроси.

4. Къйас-ъ Фукаха – аналогията и сравнението, което правят ислямските учени на даден въпрос с друг вече решен проблем.

Всички основи и принципи на Исляма спазвания от мюсюлманите взети заедно се наричат Шериат.

Юммет – име, което се дава на народите повярвали в пейгамбероте.

Мезхеб, това е пътя за изпълнение и спазване на религиозните заповеди. Мезхебите биват два вида:

1. Мезхеби на итикат /вярата/

2. Мезхеби на амел /изпълнение на религиозните заповеди/

Мезхеби на вярата:

а/ на Ебу Мансур Мохаммед Матюриди,

б/ на Ебул Хасан ел Ешари.

Мезхебът на вярата на мюсюлманите в България е на Матюриди.

Мезхеби на амел /изпълнение на религиозните заповеди/ са 4етити:

а/ Ханефи мезхеб,

б/ Шафи мезхеб,

в/ Малики мезхеб,

г/ Ханбели мезхеб.

Мезхебът /изпълнение на заповедите/ на мюсюлманите в България е Ханефи.

Ехли сюннет вел Джемаат е основното направление на ислямската религия към което спадаме и ние, мюсюлманите в България. Това означава, че мюсюлманите от Ехли сюннет вел Джемаат вървят по пътя на Мохаммед /с. а. в./.

 


 

 

ИБАДЕТ

 

Нашият Създател, Всевишният Аллах /Дж. Дж./ ни е дарил с безкрайната си милост и благоволение. Изразяването на уважение към Създателя за оказаното благоволение, изпълнението на заповедите Му и въздържането от забраните, е дълъг на всички мюсюлмани.

Изпълнението на заповедите на Великият Аллах се нарича ибадет.

Ибадетът се извършва единствено за Аллах /Дж. Дж./ и то заради това, че е Негова заповед.

Няма друг достоен за почит и уважение Илях освен Аллах-у Теаля.

Ибадетът се извършва така, както е заповядал Всевишният Аллах. Нито може да се съкрати, нито да се увеличи. Никога и по никакъв начин не може да се измени.

Ибадетът е пазител на свещената ни вяра. Чрез него се извисява човешкия дух, а душата получава подкрепа и спокойствие.

Ибадетът в Исляма се извършва по три начина:

1. Телесно /физически/ - кланяне на намаз, оруч, /постене/ и др. Друг не може да бъде упълномощен да го извърши вместо нас.

2. Материално – даване на зекят.

3. Телесно и материално – ибадетът при Хадж /поклонение/.

От всички тези ибадети, намазът е най-важен. Той е стълб на нашата религия. Кланя се всеки ден по пет пъти. Първото условие при кланяне е чистотата /физическата/.

В Исляма има два вида пречистване:

1. Чистота на тялото, дрехите, мястото, където ще се кланя намаз, т.е. изчистване от неща, които според религията ни се считат за скверни. Този вид чистота се нарича неджасет.

2. Изчистване от хадес /нечистотии, които са се появили впоследствие/. Чистотата, при която трябва да се вземе абдест и да се направи гюсул /измиване на цялото тяло/ след полов акт.

 


 
ОСНОВИ НА ИСЛЯМА
Вторник, 04 Януари 2011 13:11

 

ОСНОВИ НА ИСЛЯМА

Нашата свещена религия е изградена върху пет основни принципа, които всеки мюсюлманин приема и изпълнява безпрекословно. Това са:

1. Келиме-и шехадет /гласно признание/, че освен Аллах /Дж. Дж./ няма друг Илях, Мохаммед /с. а. в./ е негов Пейгамбер /Пророк/.

2. Кланяне на намаз

3. Даване зекят

4. Оруч – постене по време на месец Рамазан

5. Хадж /поклонение/ в Мека-и Мюкерреме – Саудитска Арабия.

Според хз. Мохаммед /с. а. в./ Ислямът се крепи на тези пет основни принципа. Всеки вярващ, за да бъде истински мюсюлманин, трябва безпрекословно да изпълнява тези пет задължения в ислямската религия.

Още за петте принципа:

 

 

 

КЕЛИМЕ-И ШЕХАДЕТ

/ГЛАСНО ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНЕ/

/ Първи принцип на исляма/

Да вярва искренно и от сърце в съществуването на Аллах /Дж. Дж./, че освен Него няма друг Илях и Мохаммед /с. а. в./ е Негов раб и Пейгамбер. Вярващият засвидетелства тази своя вяра чрез устно изричане на следното свещено изречение:

 

„Ешхедю ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мохаммеден абдюху ве ресулюхю”.

Значение: „Засвидетелствам, че освен Аллах /Дж. Дж./ няма друг Бог и че Мохаммед /с. а. в./ е Негов раб и Пейгамбер…”

Келиме-и шехадет е първоосновата на Исляма. За да си мюсюлманин или, за да станеш мюсюлманин и да приемеш Исляма, трябва да признаеш и да произнесеш от сърце свещеното изречение „Келиме-и шехадет.” Това е най-краткото резюмена условията на вярата. Ако това условие не се изпълни, след като знаем неговото зна4ение, и не го изказваме от душа и сърце, значи не го приемаме, а изпълнението на останалите условия на Исляма губят абсолютно всякакъв смисъл. Затова изричането първо на Келиме-и шехадет се счита като основно задължение на мюсюлманите.

 

 

 

КЕЛИМЕ-И ТЕВХИД

Най-общо казано пояснява смисъла на Келиме-и шехадет. Келиме-и тевхид е изразено в следното изречение:

 

„Ля-иляхе иллялах, Мохаммедюн рясулюллах.”

 

Значение: „Няма друг Илях, освен Аллах /Дж. Дж./ и Мохаммед /с. а. в./ е Негов Пейгамбер.”

 

Келиме-и тевхид е израз на вярата, че Великият Аллах е единствен и неповторим. Той е символ на единобожието и единството, на това, че във Вселената единствено Аллах /Дж. Дж./ е твореца /създателя/ и ние сме обединени единствено от вярата в Аллах, е че всички мюсюлмани на земята са една общност. Мохаммед /с. а. в./ е най-праведният човек живял на земята и последен Пейгамбер на нашия Създател. Той е разпространявал единствено вярата и словото на Всемогъщния Аллах.

Богатият веднъж в годината да дава зекят /една четиридесета част/ от годишния си доход.

Ресулюллах е казал:

1. Намазът е стълб на религията ни.

2. Да се пости по време на Рамазан.

3. Ако здравословното състояние и материалните възможности позволяват, мюсюлманинът веднъж в годината да отиде на Ханш /поклонение/

4. Да се дава зекят. Всяка година се дава като милостиня една четиридесата част от стоката и парите, за да се осигури чистотата им, за да са халал

За да изпълни човек тези заповеди на Аллаху Теаля благопристойно, и за да бъде отговорен за осъществяването им, е необходимо:

1. Мюсюлманинът да е разумен.

2. Да е навършил пълнолетие.

- Лудите и децата не са длъжни да изпълняват изискванията на религията.

- Според свещената ни религия пълнолетието за момичетата настъпва между 9 и 15 години, а за момчетата между 12-15 годишна възраст.

- До достигане на тази възраст родителите са длъжни да учат децата си на вероучение.

 

 

МОЛИТВА – НАМАЗ

/Втори принцип на исляма/

Смисълът и мъдростта на кланянето на намаз

За да може да запази бодростта на духа си, свежестта на вярата си и да изрази преклонението си към Аллаху Теаля, човек пет пъти на ден трябва да установява контакт с Него. Мюсюлманите имат нужда от израза на преклонението си към своя Създател, защото това ще им припомня величието на Аллах и собствената им немощ. В случай, че няма преклонение пред Всевишния, връзката между Него и човешкото създание отслабва. Единственият начин, чрез който човек може да опознае Аллах, е да се явява пред Него няколко пъти на ден на молитва, като по този начин ще запази своята вяра, ще укрепи своя дух, ще поддържа своя морал и праведност.

Кланянето на намаз е оня възвишен начин на преклонение, който представя мюсюлманина пред Аллах /Дж. Дж./. И затова той трябва да проявява упорита воля и старание в своите молитви. Кланянето вярващият трябва да извършва както тялом, така и духом. От сърце да забрави и да се отдели от земните дела, да се отдаде единствено на Аллах.

В Свещеният Коран кланянето на намаз е отбелязано като „Салят.”

Намазът е една от петте основи на Исляма. Когато на нашия Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./ е съобщено от Джебраил /а. с./, че е избран от Аллаху Теаля за Негов Пейгамбер и представител, Всевишният Аллах Му заповядал да кланя намаз. Тогава намазът не е бил задължителен за мюсюлманите. Джебраил /а. с./ показва на Мохаммед /с. а. в./ как да взема абдест и да кланя намаз.

Кланянето на намаз пет пъти на ден стана задължително – фарз за мюсюлманите през свещената нощ „Мирадж”. Затова се казва, че кланянето на намаз е „мирадж” за всеки мюсюлманин. Мохаммед /с. а. в./ до свещената нощ „Мирадж” кланяше само сутрешна молитва, преди изгрев слънце, и вечерна – след залез слънце. След нощта „Мирадж” той започва да кланя петкратна молитва-намаз на ден, на която също го научи Джебраил /а.с./.

Съгласно Шериата молитвата – намаз е ибадет – кланяне, което започва с текбир и завършва със селям /поздрав/.

След Келиме-и шехадет признанието и потвърждението на съществуването на само един единствен Илях – Аллах /Дж. Дж./,молитвата – намаз е най-важното задължение на мюсюлманите. Речниковият смисъл на думата „намаз” означава „молитва” или „да се моли”.

Задължителността на намаза е посочена и определена от Свещения Коран, Сюннета и Иджма. Например в сура „Ибрахим”, ает 31, Великият Аллах заповядва:

„Кажи на вярващите да кланят намаз…”

В ает 54 на Свещения Коран Всемогъщият Аллах също заповядва да се кланя намаз. Пророкът Мохаммед /с. а. в./ в един свещен хадис казва:

„Има хора, които смятат, че щастието /блаженството/ от намаза не е нищо друго освен отегчение и мъка. Има много хора, които кланят намаз, но им се записват не повече от 1/10 или 1/16 част севаб. Кланянето се счита за действително тогава, когато сърцето е подготвено за него. Ако сърцето не е готово за намаз, Аллаху Теаля не обръща внимание на молещия се.”

Ибрахим /а. с./, когато кланяше намаз, чувстваше ударите на сърцето си, а тялото му се разтреперваше.

Кланянето на намаз пред Великия Аллах /Дж. Дж./ е молитва за опрощение на греховете на вярващите, на благодарността им към милосърдието на нашия Създател, изразяване на привързаността ни към Всевишния като Негови създания.

Молитвата – намаз е признание /потвърждение/ чрез думи и кланяне за нашето преклонение пред Аллаху Теаля /Дж. Дж./ е заповядал намазът да бъде фарз, за да напомня на вярващите своите заповеди и своето благоволение, което ще получат ако се молят за помощ при различни беди, мъки и нещастия, които ще срещнат в своя земен живот. Намазът е възхвала и благодарност към Аллаха /хамдю сена/.

 

Подготовка за кланяне на намаз

Преди да започне да кланя намаз мюсюлманинът трябва да се подготви, защото Аллах е предвидил някои условия, на които да отговаря намазът:

Тези условия са шест:

1. Тахарет – чистота.

2. Сетр-и аврет – покриване срамните части на тялото, които не трябва да се виждат по време на молитвата.

3. Истигбал-и къбле – кланящият намаз трябва да се обърне с лице към Кябе, намиращо се в Месчиди харам в Мека – Саудитска Арабия.

4. Вакът-времето точно определено за всекидневните петкратни молитви – намаз и за петъчната молитва.

5. Нийет – намерение за молитва.

6. Изричане на ифтитах текбир – произнася се „Аллаху Екбер.”

Ресулуллах е казал:

„Намазът е стълб на религията ни.”

Ибн Юмер /р. а./ ни съобщава, че Мпхаммед /с. а. в./ е заявил:

„Ислямът е изграден върху пет принципа:

освен Аллах няма друг Илях /Всевишен/, Мохаммед е Негов посланик /Келиме-и шехадет/,

да се кланя намаз,

да се държи оруч,

да се дава зекят,

да се прави Хадж.”

Ислямът отдава голямо значение на чистотата. Тя е едно от основните задължения в нашата религия. Изпълнението на всички ибадети са свъзрази с чистотата.

Ресулуллах в един хадис казва: „Чистотата е половин вяра.”

За това, задължение за всеки мюсюлманин е да бъде винаги чист и да съблюдава чистотата.

Най-важното за хората на този свят е душевната чистота, вярата. Невярващият не е чист душевно. Който е повярвал в Аллах и в Неговия Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./ значи,че е пречистен душевно от греховността. Всичко, което е забранила нашта религия е нечисто.

Хадес е невидима нечистотия, която пречи на човек да кланя намаз, да се допре до Корана или да прави тафав на Кябе.

Хадестен-тахарет бива три вида:

1. Хадес-и екбер: гусюл.

Измиване на тялото след полов акт, месечен цикъл и след родилен период.

2. Хадес-и асгар абдест:

Измиване с вода на отделни части от тялото.

3. Тейеммюм.

При липса на вода за измиване се ползва чиста пръст.

Неджасеттен тахарет /почистване от нечистотии/.

Неджасет: неща, които се виждат с обикновено око и според Исляма се счита за нечисти.

Човек, който ще кланя намаз както е длъжен да направи абдест, така и преди намаз трябва да почисти дрехите си и мястото, където ще прави намаза.

Нечистотии биват големи и малки.

а. Големите нечистотии са: кръвта, нечистотии на животни, чието месо не се яде, изпражнения на животни и други.

б. Малки нечистотии по тялото и дрехите са тези, които са в незначителни количества, като боя, кал и др.

Вода

Водите, които се ползват за тахарет биват два вида: „мутлак” и „мукайед”.

1. Водите „мутлак”

С тях човек може да вземе абдест, да направи гусюл и могат да бъдат използвани за всяка друга хигиенна цел. Те са: дъждовни, снежни, изворни, кладенчови, речни, морски, и води от езера.

Тези води биват още:

а/ Чисти и пречистващи:

Това са водите, чийто качества, цвят, вкус и мирис не са променени. Използват се за пиене, приготвяне на храна, гусюл и др. Хлорираната вода също е чиста. Водата, която е останала след пиене от човек и кон, от животни, чието месо се консумира: камила, овца, коза, крава, както и животни, които не ядат мръсотии и птици е чиста и може да се ползва за тахарет.

б/ Чисти и пречистващи води, ползването на които е мекрух:

Водите останали след употреба от котки, кокошки, плъхове, орли и соколи са чисти. Те могат да се ползват за тахарет, но ако има друга чиста вода за абдест, е желателно да не се ползват.

в/ Води, които са чисти, но не могат да се ползват за тахарет.

Това са използвани води. Водата, която е ползвана за абдест и гусюл е чиста, но не може да се ползва повторно за абдест и гусюл.

г/ Водите, които не са чисти:

Водите, на които са замърсени цвета, вкуса и мирисът им е променен. Водата, която е останала след пиене на куче, свиня, вълк, маймуна и др. не се ползват нито за тахарет, нито за пиене и пригорвяне на ядене.

д/ Съмнителни води

Водата останала след пиене на магаре и муле е съмнителна. Ако няма друга вода може да се ползва за абдест и гусюл, но за да се предпазим трябва да направим теийеммюм.

2. Водите „Мукайед”

Плодовите сокове, розовата вода и др. са чисти води, но не могат да се ползват за абдест и гусюл.

Истинджа и истибра

Измиването след голяма и малка нужда се нарича „истинджа”. Нормално „истинджа” се прави с вода. Когато няма вода може да се ползва камък. Мекрух е ползването на плат, памук, вар и др. „Истинджа” се прави с лява ръка.

След малка нужда е необходимо да се изчака, за да откапят и последните капки урина. Това изчакване се нарича „истибра”. „Истибра” е „Ваджиб”. Прави се като се пристъпва, клатят се краката и се кашля.

Гусюл /измиване на тялото/

Всеки мюсюлманин е длъжен, за да бъде здрав и Аллах да бъде благосклонен към него, да поддържа чисто тялото си чрез редовно миене. Миенето от главата до петите се нарича „гусюл” и се прави с обливане с вода. Както при абдеста, така и при гусюл съществуват две причини за извършването му, имащи значение и за този, и за Отвъдния свят. Причината, отнасяща се за този свят са половото сношение, месечния цикъл на жените и следродилния период /логуса/.

Причината, отнасяща се до Отвъдния живот /Ахърет/ е мисълта за наказанието в деня „Къямет” /Съдния ден/.

Без да се направи гусюл при наличието на споменатите причини, ибадетът, който ще се изпълни няма да бъде приет от Аллах.

Причини, обуславящи гусюл

Когато станат пълнолетни мъжете и жените имат право на полови сношения. При жените след месечния цикъл и след родилния период, когато тя е логуса е задължително измиването на тялото. При посочените четири условия жените са длъжни да се изкъпят т.е. да извършат гусюл:

1. При съвокупление /полов акт/.

2. При оргазъм.

3. При месечния им цикъл и родилния период.

4. Когато се събудят и видят леглото и бельото си мокри.

За мъжете, които отиват на петъчна и на байрамска молитва гусюл е сюннет /необходим/.

Неща, които са грях за човека след джюнюб /полов акт/ преди гюсюл.

1. Да обикаля Кябето.

2. Да държи в ръцете Корана.

3. Да чете Корана.

4. Да влезе в джамията и да седне.

Когато гусюл е сюннет?

За петъчните и празничните молитви, при отиване на хаджилък, при обличане на ихрам /вид дрехи за хаджилък/, при посещение на Арафат местност, която се намира източно от Мека/, гусюл е сюннет, за който има голям севаб.

При посочените по-долу условия, вземането на гусюл е мюстехаб:

Когато мюсюлманинът навлиза в пубертета, когато е готов да приеме Исляма или трябва да направи намаз на петнадесетата вечер на месец Шабан и на двадесет и седмата вечер на месец Рамадан, когато трябва да се моли при лунно и слънчево затъмнение или да прави молитва за дъжд, молитва след големи бури, земетресение и др. страшни и грозни природни бедствия, при завръщането от път, когато се разкайва за греховете си, след бременност, месечно кръвотечение, когато се отива на хаджилък или на Курбан байрам сутринта трябва да отиде на молитва, когато трябва да се слезе от Мина в Мека, за свещеното обикаляне на Кябето.

 

Заповедите – фарз на Аллах /Дж. Дж./ за гусюл

Фарзът на гусюл е: измиване на устата, носа и цялото тяло.

Измиването на тялото от всички страни е фарз. Ако по тялото остане неизмито място, дори колкото върха на игла, не се смята за гусюл. Тялото трябва да се измие един път от главата до петите, даже зъбите, ноздрите, ръцете, веждите и гурелите на очите. Цялото тяло трябва да се измие. До всички страни на косата трябва да стигне вода. Сплетената коса на жената не е задължително да се разплита. Достатъчно е водата да стигне до корените. Ако някой е забравил да измие някоя част на тялото и впоследствие се сети, трябва да се изкъпе отново и да повтори молитвата – намаз.

 

Сюннетите на гусюл

Те са седем:

1. Мюсюлманинът е задължен на изрече възнамерение /ниет/ и да си измие ръцете.

2. Преди абдест да измие срамните си части, въпреки че нямат нечистотии.

3. Да вземе абдест според сюннета.

4. Да чете молитвите дуа на абдест.

5. Три пъти да облее с вода главата, дясното или лявото рамо, после да измие тялото си и накрая десния и левия крак.

6. След всяко обливане с вода, да търка тялото си.

7. За да не се стъпва при измиване във водата, краката се поставят на високо място или се измиват на друго място.

От трикратното измиване с вода, първото е фарз, второто и третото са сюннет. Ако трикратното обливане с вода не намокри тялото, трябва многократно да се облива.

След изричане на ниет, ако човек потопи тялото си в течаща вода или в морето и три пъти го раздвижи, или стои известно време във водата, след като излезе поеме вода в устата и носа си, е изпълнил гусюл според сюннета и може да извърши молитвата намаз.

- Гусюл се прави на тихо място, като се закриват с кърпа местата, които не трябва да се виждат. При гусюл не е разрешено обръщане гол към Кябе.

- Който е взел гусюл според сюннета, без да взема абдест, може да кланя намаз.

 

Някои допълнителни разяснения за гусюл

 

Когато се прави гусюл, дори наоколо да няма никой, винаги трябва да се покриват срамните части на тялото. По време на гусюл не се говори. На местата, където се прави гусюл ако има нечистотии, четенето на Коран и молитви е мекрух. Където е чисто и няма мръсотии може да се чете. За мекрух се смята и правенето на гусюл заедно на жени и мъже.

Жените следва да измият корените на плитките си, а ако косата е разплетена трябва да се измие от всички страни.

Това е фарз.

Достигането на водата до под ноктите за тези, при които те са дълги е задължително.

Ако дупката на зъба е запушена до такава степен, че да не може да проникне вода в нея, гусюл се счита за непълен.

 

Как правеше гусюл нашият Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./

Според хадис, предаден от Аише /р. а./ Мохаммед /с. а. в./, когато правел гусюл започвал с миенето на ръцете, после с дясната ръка прехвърлял водата в лявата, измивал срамните си места. След вземане на абдест, пъхал пръстите между косите си и прекарвал там вода. После вземал вода с шепата си и три пъти я изливал върху главата си, поливал с вода цялото си тяло и накрая измивал краката си.

По отношение на гусюл в един от свещените хадиси се казва: „Аллах е дал на мюсюлманите още едно право, на всеки седем дена като си измият главата и цялото тяло, да правят гусюл.”

 

Може ли да се кланя намаз с открита глава

За мъжете кланянето на намаз с покрита глава е сюннет. По тази причина се смята за мекрух кланянето на намаз с открита глава от онези, които считат покриването й за ненужно, или поради кюфлет /затруднения, преумора и др. причини/. Не покриването на главата при намаз е възможно, ако е с цел да се изрази смиреност. В завещанието си покойният Имам-ъ Биргиви /рахмету’ллахи алейх/ казва: „Ако кланянето на намаз с открита глава е с цел да се оприличи човек на поклонник на Хадж или на човек намиращ се пред Страшният съд, то тогава това е възможно” т.е. ако е изразено със смиреност.

 

Кланяли се намаз с риза с къси ръкави?

Жените не могат да кланят намаз с дреха с къси ръкави, тъй като ръцете им се считат за срамни части.

Кланянето на намаз от мъжете с риза с къси ръкави е сахих /възможно/. Обаче не е правилно да се кланя намаз с такава риза, ако в съответната  страна ходенето по къс ръкав и кланянето на намаз по къс ръкав не е традиция.

 

Кланянето на намаз с боси крака:

Жената не може да кланя намаз боса.

Кланянето на намаз с боси крака от страна на мъжете е :

а/ според месхеба Шафи – сюннет.

б/ според месхеба Ханефи – джаиз /позволено/.

Намаз се кланя с подходящо и изразяващо уважение към Аллах облекло, съответстващо на намеренията и поведението на човека.

 

АБДЕСТ

Абдест е персийска дума. Аб-означава вода. Дест-ръка. Абдест означава „вода за ръце”. Речниковото значение на думата означава „хигиена”, „чистота”. Думата „абдест” на арабски език е вуду.

Вземането на абдест за пръв път е било низпослано на нашия Пейгамбер /с. а. в./ в гр. Мека и от тогава е започнало вземането на абдест. Нашият Пейгамбер повелява: „Моят начин за вземане на абдест е същият, както на абдестите на Пейгамберите преди мен”. По-късно в Медине-и Мюневвере е бил низпослан ает 6-ти от суре „Маиде”.

При изпълнението на следните религиозни обряди, които са фарз, е необходимо човек да бъде с абдест: при кланяне на намаз, при Тилявет

/четене на Коран/ и извършване на седжде за благодарност, при Тафаб /обиколка/ на Кябе, при докосване на Корана с ръка…

 

Основни правила на абдеста:

1. Преди да настъпи времето за намаз всички молещи се /без тези, които са извинени/ трябва да се подготвят за молитва.

2. Сами да вземат водата за абдеста и да си поливат. Вземането на абдест без чужда помощ е наи-приемливо.

Вземането на абдест с чужда помощ, когато не са извинени, е мекрух /нежелателно/. Заедно с това, без да му е наложено със заповед, ако ученик полее на учителя си, слуга на господаря си, вземащият абдест не е в противоречие с правилата /адап/ на намаза.

3. Когато се взема абдест вярващият да се обръща към Къбле. Но ако се обърне в друга посока, няма нищо осъдително.

4. Да не се говори по време на намаз /ненужни разговори са мекрух/.

5. За да не се пръскат дрехите на молещите се с вода, която се разлива при абдест, те трябва да застанат на по-високо място или да се покрият с хавлия /кърпа/.

6. Дори водата за абдест при трикратно измиване на отделните части да е предостатъчна, те трябва да се мият така, че от тях само да капе вода.

7. Дори абдеста да се взема на брега на морето, водата не бива да се разхищава.

8. Водата за устата и носа да се подава с дясната ръка, а с лявата да се изчисти носа.

9. Да се изплакне добре устата с вода и хубаво да се измие носа.

10. Да се раздвижи пръстена на ръката /напред,назад/.

11. Когато се прави месх на ушите, кутретата да се вкарват в ушнитеотвори.

12. С малкия пръст на лявата ръка да се почистят междупръстията  на краката.

13. Органите, чиито измиване е фарз да се мият повече.

14. Да се държи в паметта ниета до края на намаза.

15. Заставайки срещу Къбле да се изпият една или три глътки от останалата вода.

16. След вземане на абдест вярващият да напълни съда за вода и така да го остави.

 

Непозволени неща /мекрух/ при абдеста

Те са пет:

1. Да се плиска със сила вода върху лицето.

2. Да се почиства носа с дясната ръка.

3. Да се подава вода в носа с лявата ръка.

4. При миене на лицето да се духа водата.

5. Местата, които ще се навлажняват трябва да се прави по три пъти, като за всеки отделен случай се взема отново вода.

 

Неща, които развалят абдеста

Основните неща, които развалят абдеста са осем:

1. Нечистотиите, които излизат отпред и отзад, изпускане на газове и др. подобни.

2. Ако от тялото изтича кръв, гной, жълта вода и попадне върху органите, чието измиване е фарз. Ако изтичащите течности не замърсяват местата, чието измиване при абдест е гусюл, абдестът не се разваля. Уду /абдест/ не се разваля и тогава, когато на убоденото с игла тяло се появи кръв, но която не тече.

3. Повръщането когато не може да се задържи в устата.

4. Да спи на място или облегнат, или легнал.

5. Припадъци, припадъци при епилепсия, лудост и др.

6. Смеенето на глас от пълнолетни по време на намаза /кахкаха: смях, който се чува от околните и се виждат зъбите. Това разваля и абдеста, и намаза/.

Леката усмивка не разваля нито абдеста, нито намаза. Смехът на глас разваля погребалния намаз и четенето на Корана, но не и абдеста.

7. Вземането на абдест чрез тейеммюм при положение, че има вода.

8. За извинените /йозюр/ изтичането на определеното време. /Тези, които не могат да задържат урината и изпражненията си, имат кръвотечение извън месечния цикъл, на които им тече кръв и гной и др. развалящи абдеста, се наричат „извинени”/. Извинените при всяка молитва вземат абдест и с него могат да направят всякакъв вид молитва. В този случай, поради това, че е извинен, абдестът не се разваля, но ако се появи друга нечистотия извън тези и има просрочване на времето, абдестът се разваля. Този, който е извинен, докато му изтече времето, може да намокри леките си обуфки без ток /мест/, а след като изтече времето да си мие краката.

 

Неща, които не развалят абдеста

Потта, плюнката, сополите, храчките, кърменето на деца, рязането на нокти, бръсненето, сълзите, които не са предизвикани от болестно състояние, течения от очите или от рани, които не се появяват отвън, появата в ушите, устата и носа на червейчета, отделяне от раната на парчета месо, съсирена кръв по главата, колебанието и съмнението, след като е сигурен, че е взел абдест, а нечистотиите са се появили след това. Появата и съществуването на всичко това не може да стане причина за разваляне на абдеста.

 

Материална и духовна полза от абдеста

Вземането на абдест дава бодрост и вътрешно спокойствие на човека. Премахва отпустнатостта след събуждане от сън, подобрява дишането, приповдига чувствата. Защото, за да се види ползата от намаза и се вкуси от милостта на Аллах, пътят минава през абдеста. Вземането на абдест същевременно успокоява изопнатите нерви, премахва яда. Пейгамберът ни Мохаммед /с. а. в./ в един хадис-и шериф казва: „Гневът е от дявола /шейтана/. Шейтанът е създаден от огъня, а огъня се гаси с вода. Ако някой се ядоса, веднага да вземе абдест.”

Как се взема абдест според препоръките на сюннета на Мохаммед /а. с. в./

Да проследим действията при извършването на абдеста:

Мюсюлманинът, който ще взема абдест. Застава пред чиста вода и вдига ръкавите си до лактите. Обръща се с лице към Къбле и започва с Еузю, като казва: „Възнамерявам по волята на Аллах да взема абдест”… След това чете следната молитва: „Невейтю ен етеведдаа лиеджлиссаляти ве лирел’ил хадеси такаррубан иляллахи Теаля.”

Смисъл: „Възнамерявам да взема абдест, като отстраня всички нечистотии от себе си, и да кланям намаз, за да заслужа благоволението на Великият Аллах.

Три пъти измиване на ръцете

Молещият измива три пъти ръцете си, почиства пръстите си пъхайки ги един между друг. Ако водата е в съд и не може да се намери друг подходящ съд за гребането, тогава със събрани пръсти лявата ръка леко, без да бъде разклащана, се пъха и изважда от съда с вода. Молитвата, която трябва да се чете при миене на ръцете е:

„Ел-хамдю лилляхихил-лези джаалеламае тахурен ве джеалел’исляме нура.”

Смисъл: „Водата е чиста и пречистваща. Аллаху Теаля, който излъчва успокояваща светлина е достоен за възхвала.”

 

Три пъти изплакване на устата

Три пъти последователно с дясната шепа се взема вода и се изплаква устата. Когато се измива устата се чете следната молитва:

„Бисмиллях, Аллахюмесскънии мин хавзи Небиййике ке’сен ля езмеу ба’дехю ебедан.”

Смисъл: „С името на Аллах! Мой Аллах, стори така, че да мога да пия от райския извор /Хавз-ъ кевсер/ на любимия ми Пейгамбер Мохаммед /а. с.в./ така, че след това никога да не чувствам жажда.”

 

Три пъти вода в носа

Дясната шепа изобилно се напълва с вода, поема се последователно три пъти в носа и с лявата хубаво се почиства /изсеква/. Когато се подава вода в носа, се чете следната молитва:

„Висмиллях, Аллахюмме ерихни мин раийхати л-дженнети верзукни мин наимиха веля турихни мин – раийхатеннар.”

Смисъл: „Всевишний Аллах, разреши ми да вдъхна райските ухания и ме дари с райските благодеяния. Не позволявай да усетя миризмата /вонята/ на ада.”

 

Три пъти измиване на лицето

Когато лицето се мие три пъти, се чете следната молитва:

„Бисмиллях, Аллахюмме бейид веджхи йевме тебедду вюджууюху ве тесведду вюджух.”

Смисъл: „Всевишний Аллах, Ти си този, който озарява лицатана своите създания или ги почерня. В деня на второто пришествие озари и моето лице.”

Когато се мие лицето, устата и очите те трябва да се затварят така, че в тях да не може да проникне вода, което несъответства на сюннета. Ако по зеницата на окото има гурели, които са отвън върху клепачите, отстраняването и измиването им е фарз. Ако се намират вътре в окото – не е фарз.

Когато лицето се мие, водата не бива да се плиска върху него, а да се измива от челото на долу.

 

Три пъти измиване на дясната ръка

Дясната ръка се измива малко над лакътя, като се чете следната молитва:

„Бисмиллях, Аллахюмме а’тини китаби би йемини ве хасибни хисабен йесира.”

Смисъл: „С името на Аллах! Всемогъщий Аллах, в Съдния ден подай тетрадката за делата ми земни от дясно и ълесни отчета ми.”

 

Три пъти измиване на лявата ръка

Лявата ръка се измива малко над лакътя, като се чете следната молитва:

Аллахюмме ля ту’ти ни китаби би шимали ве ля мин вераи захри ве ля тухасибни хисабен шедида.”

Смисъл: „Всевишний Аллах, в Съдния ден неподавай тетрадката за делата ми земни от ляво и отзад и претегли справедливо деянията ми.”

 

Месх на една четвърт от главата

С вътрешната част на дланта на дясната ръка заедно с пръстите се прави месх от темето до челото.

Чете се следната молитва:

Аллахюмме харрим ре’си ве ша’ри ве бешери аля’н – нари ве езиллени йевме ля зъллеилля зъллю аршике.”

Смисъл: „Всемогъщий Аллах! В деня, когато не ще има друга сянка, освен Арш, подслони ме под Твоята божествена сянка.”

 

Месх на ушите

Ръцете отново се изплакват. С показалеца на дясната ръка се прави месх на вътрешността на дясното ухо, а с палеца – на външната му част. Същият месх се прави с лявата ръка на лявото ухо. Същевременно се чете следната молитва:

„Бисмиллях, Аллахюммедж’ални мине’л-лезине йестемиуне’л-кавле фейеттебиуне ахсенех.”

Смисъл: „Великий Аллах, смятай ме за един от послушните Твои раби, които вършат добри дела.”

Ако някой се съмнява в това, колко пъти е измил даден орган, може да възстанови измиването му, което става отново трикратно. Ако съмнението обаче е станало навик, измиването на дадения орган не се възстановява.

Месх на врата

С външната страна на останалите чисти три пръста – среден, безимен и кутре се прави месх на врата.

Молитвата, която се чете през това време е:

„Бисмиллях, Аллахюмме а’тък рекабети миненнар вяхфазни минесселяси ли вельагляль.”

Смисъл: „Всевишний Аллах, запази тялото ми от огъня на Ада.”

 

Когато се взема абдест, ако се знаят молитвите, те се четат, ако не се знаят или са забравени се благодари на Аллах и пейгамберите, и се прави келиме-и шехадет.

 

Молитва, при измиване на десния крак

„Аллахюмме себбит кадемеййе але’с съратии йевме тезилю фихи’л – акдам.”

Смисъл: „Когато краката на тези, които са се отстранили от истинския път се подхлъзнат на моста Сърат, направи моите крака устойчиви.”

 

Молитва, при измиване на левия крак

„Бисмиллях, Аллахюммедж’ал са’йи мешкурен ве зенби магфурен ве амели макбулен ветиджарети лен тебур.”

Смисъл: „Всемогъщий Аллах, приеми делата ми с благодарност, а греховете ми с опрощение. Стори ме щастлив, за да мога да спечеля честно от своята търговия.”

След завършване на абдеста се чете следната молитва:

 

„Бисмилляхиррахманиррахим, Аллахюмедж’ални минеттеввабине ведж’а- лни мине’ л-мутетаххирине ведж’ални мин ибадикессалихине вежд’ални минешшакирине вежд’ални минеллезине ля хавфюн алейкюм ве ляхюм йахзенюн.”

Смисъл: Всевишний Аллах, стори така, че да съм сред тия, които често се разкайват, и пречиствайки се да съм един от най-достойните раби. Направи така, че да бъда един от тези, които ще изпитат страх, тъга и скръб.”

След тази молитва за щастие се чете сура „Кадир.”

За абдеста е необходимо повече от 1 л вода.

При вземане на абдест трябва да се пести водата, да не се изразходва повече отколкото е необходимо. Когато се взема абдест, макар и на закрито място, срамните части да не бъдат открити.

ТЕЙММЮМ

Мюсюлманинът, който ще взема абдест или гусюл, но няма вода за тази цел, може да използва чиста пръст, като направи месх на лицето и ръцете до лактите. Това е разрешено и се нарича „тейеммюм.

Причини, които налагат тейеммюм

Те са осем.

1. Водата да е на разстояние повече от 4000 крачки. /Който се надява, че може да намери вода е длъжен да върви в четирите посоки по триста крачки и да пита всеки срещнат/.

Ако се счита, че не ще се намери вода въобще не е необходимо да се търси.

2. Ако има вода, но е мръсна или употребявана.

3. При забрана от лекар, че употребата на вода е вредно за тялото на мюсюлманина.

4. Ако прецени, че изразходваната за гусюл ще го остави без вода за пиене лично него, съседите, домашните животни или пък няма да има вода за омесване на хляб и за почистване.

5. Липса на пари за баня и вода. Или ако отиде за вода, а болестта му може да се усложни, или има вероятност да попадне в опасност.

Ако няма съд за затопляне на вода или пари за баня и е сигурен, че като се изкъпе със студена вода през зимата ще навреди на здравето си, прави тейеммюм.

Този, който има нужда от гусюл, а разполага с вода само за абдест и няма да му стигне за гусюл, прави тейеммюм.

Но ако след тейеммюм се появи принудително замърсяване, трябва да се вземе абдест. Дори количеството на водата да не е достатъчно за абдест, а за еднократно измиване, за да изпълни фарза, трябва да се направи абдест.

6. При наличие на вода, но няма средство, с което да се извади или ползва.

7. Ако времето за погребение /дженазе/ и байрамския намаз ще мине докато търси вода, се прави тейеммюм.

Забележка: Погребалният и байрамския намаз не може да се отсрочва, възобновява и кланя по-късно.

 

Заповедите /фарзовете/ на Аллах при Тейеммюм

Заповедите на тейеммюм са три:

1. Вярващият да произнесе възнамерение /ниет/.

2. Да удари с ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на лицето си.

3. Отново да удари ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на дясната и лявата си ръка до над лактите.

Затова, че тейеммюм е задължителен /фарз/ на Аллах доказва следният ает от Свещения Коран: /…Ве ин кюнтюм марда ев аля сеферин ве джае ахадюн минкюм минел-гайти ев ламестюмюннисае фелем тежиду маен фетейеммему са’идан таийбен фемсаху би вюджухикюм ве ейдикюм инналлаха кяне афуввен гафура /сура „Ниса”, ает 43/

Превод: „Ако си болен или си на път, ако идваш от тоалетна или си имал допир с жена и не можеш да намериш вода, тогава стори тейеммюм, докосни се до чистата пръст и направи месх на лицето и на ръцете си до лактите. Аллах е милостив и опрощаващ.”

 

Сюннетът на Пейгамбера Мохаммед /а. с. в./ за тейеммюм

Сюннетите за тейеммюм са седем:

1. Започва се с възнамерение /ниет/ за тейеммюм и с „Еузю бесмеле.”

2. С разтворени пръсти ръцете се удрят в пръстта и се раздвижват напред-назад.

3. Дланите се насочват към земята и ако има много пръст /земя/ по ръцете, те се изтръскват, като се ударят палците на двете ръце.

4. С двете ръце се прави месх на лицето.

5. Отново ръцете се удрят върху пръстта и се изтърсват.

6. Лявата ръка /без дланта и палеца/ се прекарва по външната страна на дясната ръка от върха на пръстите до лакътя, след което се обръща от вътрешната страна. В същото време кутрето и палеца се допират като образуват халка. Дланта на лявата ръка се прекарва по вътрешната страна на ръката, китката и вътрешната страна на палеца – прави се месх.

7. С дясната ръка /чиято вътрешна част не е докосвала нищо/ по същия начин се извършва действието за лявата ръка.

Човек, чиито пръсти или ръце са сакати /чолак/ и трябва да вземе абдест, гусюл или тейеммюм и не разполага със сили за това, а няма и кого да помоли, сам извършва тейеммюм. Той поставя двете си ръце до лактите на земята, а с лицето си прави месх върху стената.

 

Неща, които развалят абдеста, развалят и тейеммюм.

Ако в молитвения дом или в близост до него има вода и съществува възможност тя да се използва, тейеммюммът се счита за недействителен.

Ако се намери вода по време на кланянето, намазът се прекъсва. Трябва да се вземе абдест и да се поднови молитвата – намаз.

 

Цел и значение на Тейеммюм

Тейеммюм е заповед /фарз/ на Всевишният. Целта е човек да се отдаде изцяло на изпълнение на заповедите на Аллаху Теаля и да се отдалечи от личните си занимания и мисли в земния живот. Да се запази навика за абдест, защото известно е, че навикът има голямо влияние върху човека. Ако не съществуваше тейеммюм, този, който дълго време не е вземал абдест, поради това, че е бил извинен, когато възникват условия за това, ще срещне затруднения при изпълнение на заповедта на Великия Аллах, която отдавна не е изпълнявал. Абдестът е израз на вътрешната и на телесната чистота, и когато няма възможност да се направи абдест, тейеммюммът запазва това значение.

 

Месх върху мест

Мест са обувки, които покриват и петите, не пропускат вода и могат да издържат на 12 000 крачки ход.

Върху обувките като боти, ботуши и калцуни също може да се прави месх.

Това се извършва с трите пръста на ръката, като месх на предната част на обувката е фарз. А месх един път на местата до горната част, с разтворени пръсти без да се допират дланите, е сюннет.

Измиването на краката, което е фарз, става ненужно след месх на обувките. Това е затвърдено от един свещен хадис.

 

Времетраене на месх

Времетраене на месх върху мест за този, който е муким /пребивава/, след като вземе абдест и си обуе мест, е 24 часа, а времето започва да тече след разваляне на абдеста.

След този срок, ако има абдест, мюсюлманинът си събува мест и си измива краката.

Времето на месх върху мест на пътник /мусафир/ е три денонощия.

Мусафир който по суша, пеш и по море пътува по шест часа дневно и за три дни стига до дадено населено място с намерение да остане по-малко от 15 дни.

 

Неща, които развалят месха

Условията, които нарушават абдеста са насочени и към разваляне на мсеха.

Преди да е изтекъл срока, ще трябва отново да се направи месх. Ако мест, върху който е направено месх се е изхлузил или момента не месх е преминал, месхът се разваля.

В случай, че е събул мест или пък времето на месха е преминало, този, който е взел абдест ,

Mуким – това е човек, който пребивава в родното място или такъв, който има намерение да пребивава на друго място 15 или повече дни.

Не е длъжен отново да го прави, той само си измива краката и пак се обува.

Ако на едната обувка има дупка, колкото три пръста или е скъсана, месх не се прави.

Ако на двете обувки има дупки, няма нужда от месх.

Ако гостът /пътникът/ след като обуе мест и пристигне на определеното място, т. е. стане муким, от момента на развалянето на първия абдест прави месх за 24 часа.

При развързването на рани от счупено, изкълчено и др. подобни, краката се измиват с топла или студена вода. Ако болестта е постоянна, се прави месх върху превръзката. Месх може да се прави или на цялата превръзка, или на част от нея.

Извинения от ибадет /по уважителни причини/

Тези, на които наса им често кърви или имат рани и циреи, а кръвта им не може да спре, на които от пъпа, очите, ушите /придружено с болка/ изтича някаква течност, се нарича сахиби йозюр, т. е. извинени.

Имащият рана, за да намали изтичането на кръв е длъжен да я превърже с някаква превръзка.

Ако за времетраенето на един намаз дори да не се появи нечистотия от мястото, заради което е извинен, след изтичане на времето на намаза извинението се обезсилва. С появата на друга нечистотия, освен съществуващата, абдеста се разваля. Например: ако от една от ноздрите тече кръв, след вземане на абдеста и от другата ноздра потече, абдеста се разваля.

Ако върху бельото, дрехите и молитвеното килимче има петно от кръв, гной, пикоч и др., трябва да се изчистят.

 

Сестри аврет /покриване на срамните части/

Било по време на намаза, било извън него, срамните части на тялото трябва да се закриват. Дори на тъмно, без това да се налага, не е разрешено да се кланя намаз с голо тяло.

Тези части трябва да се покриват.

Тънката прозрачна рокля, под която се вижда тялото е пречка за намаза.

Срамната част на мъжете е мястото от пъпа до колената.

Косите на жената трябва да се покрити. Освен лицето, ръцете и краката, другите части са срамни. Ако от срамните места една четвърт или повече от даден орган е открит, това е пречка за молитвата. Ако по време на молитвата една четвърт или повече от срамното място не е закрито и остане открито докато кажем три пъти „Сюбханаллах”, намазът се разваля. Покриването на срамните части не е фарз само за молитвата – намаз. Това е религиозно и социално изискване, което трябва винаги да се спазва.

Молитвата – намаз е израз на изпълнение заповедите на Аллах /Дж. Дж./, и когато човек се яви пред Него, трябва да е морален, възпитан и стегнат.

 

Истикбали Къбле /обръщане към Къбле/

Истикбали Къбле означава, че този, който не се намира пред Кубе-и Мюкерреме, трябва да се обърне по посока на Кубе.

Този, който не знае в коя посока е Къбле и няма кого да попита, обръща лице в посока, която сметне за необходима.

Ако по време на молитвата-намаз молещият се разбере, че е застанал неправилно, по свое усмотрение може да се обърне в друга посока. В този случай намазът не се разваля.

Ако е на параход или във влак, се обръща към Къбле, доколкото това е възможно.

Обръщането към Къбле е станало фарз със следния ает: „Фавелли вечхике шатарал месджидил-харем-и ве хайсу макюнтюм февеллю вюджухекюм шатрахум.” /Съра „Бакара”, ает 144/.

Превод: „Обърни лице към Месджиди Харам, т. е. към Кубе-и Мюкерреме, и където и да се намирате, се обърнете към Месджиди Харам.”

Къблето на мюсюлманите /Бейтуллах в Месджиди харам/, което се намира в Мекке-и Мюкерреме, е построено за първи път със съдействието на Мелякеи Кирам, след това от Адем /а. с./ и Шит /а. с./, а за четвърти път възстановено от Ибрахим /а. с./.

„Хаджерюл Есвед” и „Макамъ Ибрахим” са създадени от камък от Дженнет /Рая/ и спуснати на земята по времето на Адем /а. с./.

Свещеният кладенец „Земзем” е създаден с помищта на Джебраил /а. с./.

Ибрахим /а. с../ построил „Бейтуллах”, а другите пейгамбери са построили „Месджиди Акса” в Кудюс и направили първото Къбле.

Ибрахим /а. с./ е втория от великите пейгамбери след нашия пророк Мохаммед /с. а. в./.

Употребата на мисвак, рязането на ноктите, изобилната гощавка на гостите са от свещените сюннети на Ибрахим /а. с./.

През втората година от Хиджри /преселението/ Мека стана за мюсюлманите Къбле.

 

Времето на молитвата-намаз

Молитвата-намаз се извършва в точно определено време, съгласно заповедите /фарз/ на Аллах. За да бъде намаза правилен, задължително условие е времето на намаза да е настъпило.

Времето за намаз е: сутрин, обяд, след обяд, вечер и нощен – общо пет.

 

Сутрешната молитва – намаз /Феджри садък/ се изпълнява, когато хоризонта се осветли от всички страни с ширина, колкото един кръг, т. е. времето от сутринната зора до изгрев слънце.

Обедната молитва – намаз започва от момента, когато слънцето превали зенита си, докато сенките /на предметите, дърветата, хората/ станат двойно по-големи.

През петъчните дни мъжете вместо обеден кланят петъчен намаз.

Следобедната молитва – намаз започва когато свършва обедния намаз и продължава до залез слънце.

Вечерната молитва – намаз е времето от залез слънце до изчезване белотата на хоризонта.

Нощна молитва – намаз започва от момента на изчезване на белотата от хоризонта до настъпване на времето за сутрешен намаз.

Докато не настъпи времето, молитвата – намаз не е фарз.

Ежедневната петкратна молитва е специално благоволение на Аллаху Теаляз за мюсюлманите. Мюсюлманинът, на който намазът е приемлив пред Аллах и другите му добри дела са приемливи.

След изтичане на определеното време, намазът не се счита за изпълнен, може да се счете за „казаа”. Намазът е най-важната и най-здравата основа на Исляма, която нищо не е в състояние да разруши. Ежедневната петкратна молитва-намаз е дарена чрез Мохаммед /а. с. в./ в Лейлатил Мирадж.

Време, което е „мекрух” за молитвата-намаз.

Да се извършва намаз при изгрев слънце, по средата на деня и при залез слънце, както и да се прави „Тилявет седжде” през това време е мекрух /абсолютно недопустимо/.

Кога не може да се извършва нафиле намаз?

1. След изгряване на феджри садък, не може да се кланя нафиле намаз, освен намаза сюннет на сутрешната молитва.

2. След фарза на сутрешната молитва до изгрев слънце, не може да се кланя никакъв намаз, дори и сюннета на сутрешния намаз, ако е изтърван.

3. Следобедният намаз .икиндия/ до пожълтяването на слънцето може да се кланя нафиле намаз.

4. След залез слънце и преди вечерния намаз.

5. В петък или на байрама, когато се чете хутбе /проповед/.

6. Преди байрамски намаз.

7. В петък след камета /покана за молитва от мюеззина/ и преди свършване на петъчния намаз.

 

 

 


 

 

ЕЗАН

Според речниковото понятие езан значи уведомяване. Съгласно Шериата езан значи оповестяване със специални изрази времето за ежедневната петкратна молитва-намаз.

Четенето на езан става сюннет-и мюеккеде през първата година от преселението /Хиджри/ на Мохаммед /с. а. в./ от Мека в Медина.

Според един хадис-и шериф, предаден от Тирмизи, Ебу Дауд и други, след преселването в Медина, броят на мюсюлманите се увеличил. Тогава Мохаммед /с. а. в./ научил Билял Хабеши /р. а./ как да чете езан, за да призове мюсюлманите на молитва.

Първоначално езан се четял от някой висок хълм в населеното място. През 59 година от Хиджри, в Египет е построено първото минаре.

По-късно по искане на Билял Хабеши /р. а./ към езана за сутрешна молитва е било добавено „Ессаляту хайрун миненневм”. /Намазът е по-голям благодат от съне”/.

Езан и Икамет се изпълняват при молитвата-намаз, която е фарз.

Езана е сюннет на намаза.

Как се чете Езан според сюннета?

Мюеззинът се обръща към Къбле /слага пръсти в ушите си/, без да пее, повишава тон при някои думи тежко и бавно и тържествено произнася:

Аллаху екбер Аллаху акбер

Аллаху акбер Аллаху екбер

Ешхедю ен ля иляхе илляллах

Ешхедю ен ля иляхе илляллах

Ешхедю енне Мохаммеден Ресулуллах

Еюхедю енне Мохаммеден Ресулуллах

Хаййе алес салях, хаййе алес салях

Хаййе алел фелях, хаййе алел фелях

Аллаху екбер Аллаху екбер

Ла иляхе илляллах.

 

При езан за сутрешната молитва след „Хаййе алел фелях”, се чете:

„Ес Саляту хайрун минен невм

Ес Саляту хайрун минен невм”.

Словата на Камет са както при Езан, само, че след

„Хаййе алел фелях се чете два пъти”:

„Кад каметис-салях”.

 

Камет се чете преди намаза-фарз. При байрамските молитви и молитвите при погребение Камет не се чете. След като мюеззина свърши с четенето на Езан, мюсюлманите четат следната молитва – дуа.

„Аллахюмме раббе хазихи’д-да’вети’т-таммети ве’с-саляти’ ли-каимети аати Мохаммеден’ли-весилете ве’ль-фадилете ве’д-дереджате’ ли-васиате ве’б’асхю мекамен Махмудени’ ллези веадтеху.”

Значение: „Хей Аллах мой, Ти, който си господар на тази величествена покана и започващия намаз! Дай поводи, достойнство ма Мохаммед /с. а. в./, настани Го на обещаното от Теб високо място.”

 

Ниет /възнамерение/

Ниет, това са думите, които трябва да се изкажат от сърце според това, кой намаз ще се извърши /изразяването с думи е мюстехаб/, че вярващият възнамерява да кланя намаз.

Ниет показва дали намазът е сюннет или фарз. Ако някой, без да е направил ниет започва намаз, намазът се разваля /става недействителен/

 

Как се прави ниет?

Произнася се: „Възнамерявам да кланям сюннета на сутрешния намаз. Или пък „Възнамерявам да кланям фарза…” С тези думи вярващият е направил ниета, след което се чете ифтитах текбир /казват се думите: „Аллаху Екбер” – Аллах е Велик”/

Този, който ще става имам трябва да бъде мъж, за да знае фарза, сюннета и принципите на намаза, да чете Свещения Коран по строго установените правила.

 

Забраните /мекрух/ на Езана

1. Четенето на езан от пиян човек е мекрух.

2. Четенето на езан седнал е мекрух.

3. Да се приема поздрав, когато се чете езан е мекрух.

4. Да се върви когато се чете езан е мекрух.

5. Кланянето без извинение при езан е мекрух.

 

След прочитане на езан мюезина лиза от минарето и за да вдигне джемаата за намаз чете „Саляту-Селям:”

 

 

САЛЯ И ЕССАЛЯТ

За да напомнят на мюсюлманите да се подготвят за ибадет в свещените нощи по време на молитва йатсъ-нощна и сутрешните молитви, както и преди петъчна молитва, както и за уведомяване мюсюлманите за смъртта на мюсюлманин от минарето се чете „Саляти Селем”.

Саля за дженазе – погребение


КААМЕТ

Уведомяване за това, че трябва да се стане за молитва-намаз. Каамет се чете при намаза-фарз и е сюнети-мюеккеде.

Езан и каамет е сюнет само за мъжете.

Според нашия мезхеб Ханефи, езан и каамет при жените е мекрух /забранено/.

Когато мюеззина каже „Хаййа алел фелях” джемаата и имама стават за да се приготвят за намаз.

 

 

МОЛИТВА-НАМАЗ /САЛЯТ/

Най-важната основа на нашата религия е молитвата – Намаз /Салят/.

Намаза стана фарз за мюсюлманите 18 месеца преди Хижрет на 27 Реджеб 621 г., петък 11 години след като Мохаммед /с. а. в./ беше удостоен с Пейгамберство /Пророчество/.

В свещения Коран думата Салят /Намаз/ се споменава 99 пъти.

 

Основни положения при молитвата – намаз

1. Ифтитах текбир – Аллаху Екбер.

2. Къйам /да се стои прав/.

3. Къраат /четат се аети или сури от Свещения Коран/.

4. Рюкю /навеждане/.

5. Сюджюд /докосване на земята с челото и носа/.

6. Ка’деи уля /първоначално сядане/.

7. Ка’деи ахъре /последно сядане/.

 

Ифтитах текбир /тахриме/

Ифтитах текбир е начало на молитвата – намаз, и е израз на въвеличаване на Всевишния Аллах. Става с изричане на думите „Аллаху екбер” /Аллах е най-велик/.

Удължаването на първата буква /звук/ на думата „Аллах” в текбира и „б”-то в думата „Екбер” не е позволено.

Четенето на текбир на висок глас от имама и изричането на ум на текбира от тези, които ще го следват при молитвата намаз, е сюннет.

Как се прави ифтитах текбир?

 

Ифтитах текбир /началото на молитвата/, се прави така: без да се изваждат ръцете от ръкавите, разтваряйки ги срещу Къбле, с пръсти в естествено положение ги издигаме на равнището на раменете и без да навеждаме глава произнасяме: „Аллаху Екбер”. При ифтитах текбир вдигането на ръцете е сюннет, а произнасянето на „Аллаху Екбер” е фарз.

 

 

КЪЙАМ

Къйам означава, че този, който има физически сили трябва да стои на крака при молитвата-намаз.

При фарзовете на петкратните ежедневни молитви, при намаза „Витир”, „Незир” и сюннета на сутрешните молитви – „Къйам” е фарз.

Този, който няма сили да стои прав, извършва къйама седнал.това се нарича „има”.

„Има” се извършва по следния начин: при рюкю молещият се навежда леко, а при „седжде”, колкото е възможно повече.

Този, който няма сили да седи има право, според религията, да прави намаз в легнало положение, чрез „има”. При „нафиле намаз” къйама не е фарз.

Как се стои при къйам?

След като дланта на дясната ръка се постави върху лявата, двете заедно се поставят под гърдите. Тялото се държи колкото е възможно изправено. Краката се обръщат към Къбле и се разтварят на четири пръста разстояние, а погледът се насочва към мястото, където ще се извършва седждето. Гледането към мястото на седжде е „мюстехаб”.

Къраат – четене на аети и сури от Свещения Коран

Това е четене на полувисок глас при молитва-намаз, което трябва да става така, че молещият се да се чува сам, ясно произнасяйки и отчетливо изричайки всички звуци. Ако молитвата е фарз, при първите два рекята след съра „Фатиха” се четат три малки аета или една малка съра. А при молитвата „Нафиле” или „Витир”, това става на всеки рекят.

Четенето на „Фатиха” или друга съра е „ваджиб.”

При молитвата –намаз четенето на определени свещени сури или аети не е установено с категоричност, но е заповядано да се чете нещо подходящо, което ни идва в момента наум.

При къйам след ифтитах се чете”Сюбханеке Аллахюмме”, „Еузю”, „Бесмеле”, съра „Фатиха” и сура „Фатиха” и съра „Заммъ”.

Четенето на „Сюбханеке”, „Еузю” и „Бесмеле” било от имамът, било от молещите се става полугласно. Този, който се моли и следва имама, чете само „Сюбханеке”, „Еузю” не чете. Когато имамът прави къраат, се слуша с пълно мълчание /тишина/ и внимание.

Този, който при молитва е закъснял за първия рекят и пристигне по-късно прави казаа на изпуснатия рекят и чете „Еузю”. Четенето на „Сюбханеке”, казването „Еузю”, „Бесмеле” и изричането след „Фатиха” „Амин” е сюннет. Четенето на „Фатих” и съра „Заммъ” е „вадциб”. Мецду „Фатиха” и „Заммъ” „Бесмеле” не се чете.

На втория рекят след „Бесмеле” се чете съра „Фатих” и съра „Заммъ”.

При сутрешния намаз удължаването на къраат при първия рекят, в сравнение с този на втори, е сюннет.

При всички молитви – намаз продължителността на втория рекят с три или повече аета от първия, се счита за „мекрух”.

На третия рекят /ако намаза е фарз/ се чете „Бесмеле” и „Фатиха”, ако е намаз извън фарза се чете „Заммъ суре.”

За мъжете четенето на Коран вътрешно на обедните и следобедните молитви е ваджиб. При петъчни, байрамските, теравих и витир намази, четенето на глас на Коран, за имама е ваджиб.

 

Неспазване на тишина при четене на Корана е мекрух.

 

 

РЮКЮ /НАВЕЖДАНЕ/

Рюкю означава навеждане с отпуснати и поставени на коленете ръце, след свършване четенето на Коран при къяма, като се произнесе „Аллаху Екбер”.

Как се прави рюкю?

Жените, без да разтварят пръстите на ръцете ги поставят малко над колената.

Без да се държат краката изправени, колената и гърба малко се наклоняват. Мишниците се притискат, главата леко се навежда. Петите се допират една до друга, гледа се в краката и три пъти се казва: „Сюбхане раббийел-азъим”, т.е. „Уважавам и почитам Великия Аллах.”

След това молещият се изправя от рюкю, произнасяйки „Семиаллаху лимен хамидех”, което значи: „Аллах слуша тези, които ги възхваляват”. Той стои прав докато произнесе вътрешно „Сюбханаллах”, след което казва: „Раббена лекел-хамд”, което значи: „О, Аллах, за Теб е славата и благодарността” и изпълнява седжде.

Когато вярващият се навежда за „рюкю” произнася „Аллаху Екбер” и три пъти „Сюбхане раббийел азъйм”. При изправяне се произнася „Семиаллаху лимен хамидех”, което е сюннет.

Когато намазът е с джемаат, имамър като се изправя от рюкю казва: „Семиаллаху лимен хамидех”, а молещият се: „Раббена лекел хамд.”

Събирането на краката при навеждане за рюкю, раздалечаването им при изправяне и гледането в краката е мюстехаб.

 

Сюджют

След рюкю молещият се изправя в къйам, а после прикляква и докосва с коленете, челото и носа земята, като се опира на вътрешната част на дланите си. По този начин той прави и седжде.

Не е разрешено да се прави седжде върху памучна възглавница или други подобни меки неща, както и върху такива, които са над половин аршин /около 33-35 см/ високи от земята.

 

Седжде

Как се прави седжде?

Вярващият след като се изправи от рюкю, казва: „Аллаху екбер” и навеждайки се, коленете, наклонените пръсти на краката и ръцете с прибрани един до друг пръсти, се поставят на земята. Лицето се слага между двете длани, които са до ушите. Главата се поставя така, че да може да чувства твърдостта на земята. Челото и носа се опират на земята /при седжде докосването на челото върху земята е „фарз”, на носа „ваджиб”/, гледа се на двете страни на носа, чете се три пъти „Сюбхане раббийел’аля”, с което се извършва първото седжде./ При рюкю и сюджют най-малко три пъти трябва да се каже „Сюбханаллах”/.

Казва „Аллаху Екбер” и сяда докато изрече „Сюбханаллах”. Пак казва „Аллаху Екбер” и прави второто седжде. След три тесбиха /изричане на Сюбханаллах/, за да направи къйам текбир първо се вдига главата, после ръцете, най-сетне колената и се става за втория рекят. Вторият рекят се прави по същия ред, след като се сяда.

Ако намазът е два рекята, сядането се казва „ка’деи ахире”/ последно сядане/, ако е три или четири рекята се нарича ка’деи уля” /първо сядане/.

 

Аети за седжде при намаза

В Свещения Коран има 14 аети, при чете на които се прави седжде.

Тилявет седжде се прави с едно седжде. Без да се вдигат ръцете се казва „Аллаху Екбер” и се прави седжде, а след като се каже три пъти „Сюбхана рабийел аля” се казва: „Аллаху Екбер” и се става от седждето.

 

Ка’деи уля /първо сядане/.

Ка’деи уля е сядането, при което не се прави поздрав. По време на това сядане се чете „Тахиййат”, а ставането веднага е „ваджиб”.

 

Ка’деи ахъре /последно сядане/

Ка’деи ахъре е сядането в края на намаза, колкото да се прочете тешеххюд.

Задължителни условия (фарз) на молитвата (намаз)

 

А. Външни условия(фарз)

1. Молещият се да вземе Абдест /хадестен тахарет/.

2. Да почисти невистотиите които пречат на намаза /Нежастен тахарит/.

3. Да се покрият срамните места на тялото /сетриовреш/.

4. Когато се кланя намаз да се обръщат към Къбле./Истикбали къбле/.

5. Всеки намаз да се кланя в определеното за това време /Вакът/.

6. Да се произнесе възнамерение за кланяне на намаз за определеното време /Нийет/.

 

Б. Вътрешни условия /фарз/

1. Намаза да започва с „ифтитах текбир” – Аллаху екбер.

2. Като се кланя намаз да се стои прав (къйам).

3. По време на намаза да се чете Корана (къраат).

4. Да се наведе и направи (рюкю).

5. Да се направи сежде (сюжут).

6. Да се седи след края на намаза (Кадеи ахър).

 

Необходими условия /ваджиб/ за молитвата – намаз:

1. Молитвата – намаз започва с текбир „Аллаху Екбер.”

2. При всеки рекят се чете съра „Фатиха.”

3. При първите два рекята на молитвата „фарз”, след съра „Фатиха”, се вете една малка сура или три кратки аети, или пък един по-дълъг ает /това се нарича „Заммъ суре”/. По време на третия и четвъртия рекят се четесамо съра „Фатиха.”

4. При седжде челото и носа се опират върху семята.

5. След първото седжде се преминава незабавно към второто.

6. След рюкю молещият се изправя изцяло, след което се пристъпва към седжде. Седенето между две седждета до окончателното изправяне се нарича „джелсе”.

7. При първото и последното сядане се седи толкова, колкото е необходимо за тешеххюд.

8. При първото и последното сядане се прочита изцяло „Тахиййят.”

9. При молитвите – намаз, които са от три или четири рекята, при първото сядане след Тахиййят, без да се чете друго, се става за третия рекят.

10. За грешките при молитвата-намаз се прави „Сехив седжде”.

11. Спазване на реда, всеки фарз да се изпълнява точно на място.

12. В края на молитвата – намаз – обръщане за поздрав в двете посоки – надясно и наляво.

 

13. При намаза „Витир” се чете молитвата „Кунут”.

 

 

СЮННЕТИТЕ НА МОЛИТВАТА – НАМАЗ

Сюннет е действие или думи на Моххамед /с. а. в./ правени или казани за молитвата – намаз.

Сюннетите, които допълват ваджибите на намаза са следните:

1. Когато се започва молитвата – намаз с текбир, т.е. казвайки „Аллаху екбер”, ръцете се вдигат нагоре.

2. Мъжете вдигат ръце до ниво – меката част на ушите, а жените – до раменете. При седжде се казва три пъти „Сюбхане рабийел аля.”

3. Вътрешната страна на ръцете се обръща към Къбле, след което се взема текбир.

4. След като ръцете на мъж се слагат над пъпа, дясната ръка се поставя върху лявата.

5. Чете се „Сюбханеке.”

6. Независимо къде се чете „Сюбханеке”, се чете и „Еузю Билляхи минешшейтанирраджим.”

7. След завършване на четенето на съра „Фатиха”, се казва „Амин.”

8. Когато се пристъпи към рюкю се изрича един път „Аллаху Екбер.”

9. Когато се пристъпва към рюкю гърбът и главата трябва да са изправени. Изключение правят извинените.

10. При рюкю най-малко три пъти се прочита „Сюбхане раббийелазим.”

11. След изправяне от рюкю се казва „Семиаллахю лимен хамиде.”

12. Когато се стои на крака се казва „Раббена лекелхамд.”

13. Когато се пристъпва към седжде, се произнася „Аллаху Екбер.”

14. Седжде се прави между двете ръце, като лактите на мъжа са повдигнати нагоре.

15. При седжде пръстите се прилепват плътно един до друг.

16. Жените при седжде прилепват корема към бедрата.

17. Жените, когато са в положение на седжде поставят лактите си върху земята.

18. Между две седжета ръцете се поставят на коленете.

19. Жените, сядайки за тешеххюд изкарват краката си в дясно и сядат върху тях.

20. Мъжете поставят левия си крак отдолу, а десния изправят и го обръщат към Къбле.

21. В края на намаза се прочита „Аллахюмме, ентесселям ве минксселлямю, тебаректе йа зелджеляли великрам.”

22. След „Аллахюме салли и барик” се чете „Раббена атина” и други подобни молитви, завещани от нашия Пейгамбер.

23. Когато ще се отдаде селям - /поздрав/ главата се обръща на дясно и наляво и се казва „Есселямю алейкум ве рахметуллах.”

24. Лицето се обръща в страни до положение, молещият се да можеда вижда тези, които стоят зад него.

25. Поздравът на този, който извършва намаз с имама, трябва да съвпадне с поздрава на имама.

26. Първо се отдава поздрав надясно, след това наляво.

27. При къйам краката трябва да са рзатворени около четири пръста.

28. Първите рекяти се кланят по-дълго, а вторите по-кратко.

 

29. При намаз от четири рекята, които са фарз, при третия и четвъртия се чете само съра „Фатиха.”

 

 

ЖЕЛАНИ УСЛОВИЯ /МЮСТЕХАБ/ НА МОЛИТВАТА НАМАЗ

1. Молещият се, когато е в къйам гледа мястото за седжде, при рюкю гледа краката си, при седжде – края на носа, при сядане – в скута си, когато дава поздрав /селям/ - края на раменете си.

2. При кашлица и оригване се въздържа колкото е възможно, като се стреми да ги отстрани.

3. Да се старае да не се прозява, да държи устата си затворена.

4. При камет /покана от мюеззина за молитва/, когато се изрича „Хайеалелфелях”, имамът и молещият се стават на крака.

5. При камет, когато се казва „Кадкамети салят”, имамът започва молитвата – намаз.

 

6. Ниетът за намаз се изрича полугласно, т.е. не наум.

 

 

НЕПРИЕМЛИВИ НЕЩА /МЕКРУХ/ ПРИ МОЛИТВАТА – НАМАЗ

1. Да се играе с дрехите или тялото.

2. Опити за премахване на камъни или подобни предмети от мястото за извършване на седжде.

3. Да се пукат пръстите.

4. Да се поставят ръцете на хълбоците.

5. Прекарване на пръстите един между друг.

6. Да се обръща в двете посоки.

7. Да се сяда, като се свиват коленете.

8. Да се плюе.

9. Навиване на ръкавите.

10. Да се поздравява с знаци.

11. Отправяне на поздрав преди имама, и преди да завърши намаза.

12. Гладене на косата на главата.

13. Завързване на главата с кърпа, като се оставят половината от веждите открити.

14. Да се прибират ръцете, когато ще се пристъпва към седжде.

15. Дрехите да са наметнати.

16. Да се запушва устата и носа.

17. Да не се чете при къям, т.е. когато молещият се е на крака.

18. Да не се взима текбир по време на движение.

19. Вторият рекят да е по-дълъг от предишният.

20. При намаза, който е фарз в един от рекятите, да не се повтаря „Заммъ сюре.”

21. И през втория рекят, както и през първия, да се чете същата сура.

22. По време на седжде пръстите на ръцете и на краката да не са обърнати към Къбле.

23. По време на намаз да се използва парфюм.

24. Да се прозява по време на намаз.

25. Да се затварят очите.

26. Да се прави намаз на гробище или на чуждо място без разрешение.

27. Да се повдигат очите към небето.

28. Ако няма извинение, седжде да се прави само с чело.

29. Да се прави седжде върху човешко или животинско изображение /снимки, картинки/.

30. Да има снимки и др., там където ще се кланя намаз.

31. Молещият се да си избере определено място и винаги там да се кланя.

32. Да кашля без да е болен.

33. Да се кланя срещу лицето на човек.

34. Да се протяга.

35. Да започва намаз, когато му се ходи по нужда.

36. Да не се поставя преграда там, където се предполага, че може да мине някой.

 

37. Да се започне рюкю или седждепреди или след имама, или да се вдигне глава преди него.

 

 

КОЕ ПРОВАЛЯ МОЛИТВАТА-НАМАЗ?

1. Всичко, което проваля абдеста и условията, които налагат да се вземе абдест.

2. Говоренето по време на молитва – намаз /било по погрешка, че си забравил, нарочно или несъзнателно и т.н./ да се отговаря на въпроси на друг молещ се.

3. Четенето с думи, подобни на човешка реч на Свещения Коран.

4. Поздравът, взаимното поздравяване, приемане на поздрава, ръкостискането.

5. Обръщане в посока, различна от Къбле.

6. Яденето и пиенето по време на намаз.

7. Извършването на безпричинни и излишни движения, четенето на ненужни молитви и такива, които са в повече.

8. Безпричинното кашляне.

9. Охкането, пухтенето, дълбокото издишване, което показва отекчение.

10. Пъшкането, плаченето и смеенето на глас.

11. Погрешното четене на сури и аети от Свещения Коран, с което се изопачава тяхното значение.

12. Консумирането на остатъка от хранамежду зъбите, дори да е голямо колкото зрънце от нахут.

13. Изгревът на слънцето, когато се извършвасутрешния намаз.

14. Припадането, подлудяването.

15. Изтичане на срока на уважителната причина на този, който е извинен.

16. Смеенето на глас /това разваля и абдеста/.

17. „Амели кесир” /този, който гледа отсреща е извършил „Амели кесир”/.

18. Когато молещият се е в редица сред джемаата да прави място на новодошли за молитва.

19.Извършването на седжде върху изцапано и мръсно нещо.

20. Заставане пред имама.

21. Да се каже „Сюбханаллах” на нещо, което предизвиква учудване.

22. Почесване по три пъти на едно и също място при един рукюн.

23. Неприсъединяване към имама, когато се пряви сехив седжде.

 

24. Вдигането на глава преди имама, и поздравяването без да се върне на второто седжде.

 

 

КОГА Е РАЗРЕШЕНО ПРЕКЪСВАНЕТО НА НАМАЗА?

Преднамерено разваляне на намаза откланящия се е „харам”. Но при уважителни причини прекъзнатият намаз може да се поднови. Това е разрешено от Шериата.

Например: след вик за помощ на изпадналия в беда, може да се прекъсне молитвата-намаз, за да му се помогне.

Ако молещият се застане лице в лице с някаква опасност по време на молитвата, прекъсването е „ваджиб”.

Ако на жена, която се кланя заплаче детето в люлката или пък забележи, че яденето на печката започва да кипи, може да прекъсне намаза.

 

 

 

 


 
« НачалоПредишна1234СледващаКрай »

Страница 2 от 4

Хадис

Предава се от Ебу Зер(р.а.), че: Той чул Пратеника на Аллах(с.а.с.) да казва: “Този който иска това което не притежава(в съда) не е от нас. И ще намери мястото си в огъня на Джехеннема.”


bottom

© 1992 - 2010 Всички права запазени!.